• 2015 Юли

КОЙ Е ДЖОН ВИНСЕНТ АТАНАСОВ?

Какво би представлявал съвременният свят без компютъра? Признаван и отричан, днес той постепенно се превръща в ежедневен инструмент от битиета на човека в т.нар. ера на информацията. Малцина обаче знаят, че във вените на създателя на компютъра тече българска кръв. Това е Джон Атанасов – гениалният американски откривател, който се гордееше със своя български произход.

Джон Винсент Атанасов е роден в Хамилтон на 4 октомври 1903 г., щат Ню-Йорк. Баща му – Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, България. Той е сирак от Априлското въстание на българите срещу Османската империя през 1876 г. През 1889 г. 13-годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с чичо си. Жени се за Айва Лусена (Iva Lucena), учителка по математика – това е майката на откривателя.

Джон е първото от 10-те деца в семейството. Скоро след неговото раждане, Иван Атанасов старши започва работа като електроинженер в Остин, впоследствие и в Брюстър, щата Флорида, където Джон Атанасов младши завършва училище. Домът на семейството му в Брюстър е първата електрифицирана къща, в която някога са живели. Едва 9 годишен, Джон поправя дефектни жици в лампите на верандата.

Джон Винсент Атанасов бил добър ученик. Интересувал се от бейзбол, до деня в който неговия баща му показва логаритмичната линия, която купува за инженерната си работа. Линийката го завладява напълно. Джон внимателно се запознава с инструкциите и е удивен от факта, как с нейна помощ успява да получи верни отговори. Скоро баща му разбира, че няма непосредствена нужда от логаритмичната линия и тя е забравена от всички, с изключение на малкият Джон Атанасов. Той се впечатлява от математическите принципи, които стоят зад работата на линийката – логаритмите и тригонометричните функции. Няколко месеца по-късно даровитото 9-годишно момче е напреднало изключително много в заниманията си. През това време научава от майка си за бройните системи с основи различни от 10, което го насърчава да изучава и двоичната. Това са първите стъпки на бъдещия откривател по сложната пътека на математиката.

Джон Атанасов завършва средният курс за две години с отличие по математика и природознание. Мечтата на младежа е да стане физик. С тази мисъл през 1921 г. Джон постъпва в университета в Гейнсвил в щата Флорида, но със специалност електроинженерство, защото желаната от него специалност не била застъпена в учебния план на университета. Междувременно той проявява интереси към електроника и сложните системи на висшата математика.

Джон Атанасов получава бакалавърската си степен в университета на Гейнсвил (1925), магистърска – в Щатския университет на Айова (1926), а докторска (физико-математически науки) – в Университета на Уискънсин (1930). Впоследствие Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова в гр. Еймс, където работи до 1945 г. Високите познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио-електроника. Неговата дисертация "Диелектричната константа на хелия" е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор "Монро" (който бил от най-добрите за времето си) накарали младият учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз модел на изчислително устройство.

100 ГОДИНИ

 ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДЖОН АТАНАСОВ – БАЩАТА НА КОМПЮТЪРА

http://tangra.bitex.com/bul/atanasoff/who_is.htm

На 4 октомври 2003 година се навършиха 100 години от рождението на ДЖОН АТАНАСОВ.

Портрет на Джон Атанасов от Сами Нокс, 1995 г., Щатски университет – Айова

ПРОТОТИПЪТ

В края на 30-те години Джон Атанасов продължава да търси начин как да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя студент Клифърд Бери (Clifford Berry) създава прототипа на първата електронноизчислителна машина, напълно завършена през 1942 г. В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративната памет, логическите схеми като елементи на програма и електронните елементи като носители на данни.

“След като прототипът заработи, бяхме убедени, че можем да построим компютър, който може да изчисли каквото пожелаем” – пише Атанасов по-късно. Показвайки жизнеността на основните принципи, прототипът е отворил прекия път към съвременния компютър.

В своята история на ЕНИАК Бъркс и Бъркс резюмират постижението на Атанасов по следния начин: “Той открива една нова форма на серийна памет, използваема при електронното смятане. Той формулира, разви и доказа основните принципи на електронните схеми за цифрови пресмятания, принципи, които включват аритметичните действия, управлението, прехода от една числова система в друга, пренасянето и съхраняването на данни и синхронизацията. Използвайки тази памет и тези принципи, той конструира добре балансиран електронен компютър с централизирана архитектура, включваща памет и аритметично управлявани входно-изходни устройства. Той изобрети първия специализиран електронен компютър с такава степен на многоаспектност”.

Ако усилията им не бяха прекъснати от войната, компютърът АВС е щял да бъде в пълно действие в 1943 г. През септември 1942 г. Джон Атанасов е мобилизиран и започва работа в Морскоартилерийската лаборатория (МАЛ) – изследователска лаборатория към Управлението на военните арсенали и като физик теоретик е натоварен с акустичните изпитания на мини, подводни бомби и други проекти. В периода 1942–1966 – основните научни интереси на Атанасов са в областта на динамиката на кораба. Наред с това той е патентовал над 30 устройства: първият миночистачен уред за взривяване на хидродинамични морски мини; апаратура за откриване и записване на големи сеизмични и звукови вълни; устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба; пощенски сортировъчни системи; автоматични системи за обработване на колети; системи за бързо намиране на класифицирани документи; електрически кварцов часовник. Освен това има и редица разработки с военно предназначение, вкл. направлявани ракети, и др.

След 1945 г. Джон Атанасов посвещава остатъка от професионалната си дейност на множество правителствени и индустриални проекти като същевременно ръководи две компании, основани от него.

През 1941 г. Атанасов приема на гости у дома си Джон Мокли (John Mauchly), който се интересува от компютъра му. Какво точно се е случило тогава? Това се разглежда подробно на съдебния процес 26 години пo-късно, който е трябвало да изясни дали Джон Мокли и Джон Преспър Екърт (J. Presper Eckert) са използвали непозволено откритието на Атанасов при създаването на първия (официално дотогава) електронен компютър ЕНИАК през периода 1942-1946 г. Джон Атанасов е главен свидетел на процеса. По време на процеса се потвърждават следните факти:

1. От 13 до 18 юни 1941 г. Мокли е бил гост в дома на Атанасов в Еймс.

2. По време на своя престой той е прекарал много часове, дискутирайки компютъра на Атанасов и Бери както и компютърната теория с Джон Атанасов и Клиф Бери.

3. Три или четири дни той е придружавал Атанасов до офиса му в сградата по Физика и е наблюдавал компютъра Атанасов-Бери в компанията на Атанасов и Клифърт Бери.

4. Наблюдавал е демонстрации на действията или някои фази от функциите на компютъра Атанасов-Бери и може да се е занимавал с манипулация на някои части от компютъра с Клифърт Бери.

5. Било му е позволено да чете 35 страници ръкопис за конструирането и работата на компютъра Атанасов-Бери. Атанасов и Бери доброжелателно са отговаряли на въпроси и са се впускали в обсъждания с него относно компютъра и книжката, но Атанасов му е отказал да вземе копие със себе си в Пенсилвания.

6. Веднага след срещата му в щат Айова през юни Мокли е писал писма до Атанасов и до приятеля му Хелмс Клейтън, изразяващи ентусиазъм относно компютъра Атанасов-Бери и е изкарал ускорен курс по електроника към Университета на Пенсилвания.

7. 15.08.1941 г. написва разбираемо резюме относно разликите между аналоговите и цифровите изчислителни уреди, което е включвало някои идеи, които са били почти същите с тези в ръкописа на Атанасов относно компютъра Атанасов-Бери.

8. На 30.09.1941 г. той е писал на Атанасов и му предлага да разработят компютър със съвместни усилия, и е попитал дали Атанасов има нещо против той да използва някои от идеите на Атанасов в компютър, който той възнамерявал да построи.

9. На 19.10.1973 г. съдията Ърл Ларсън (Earl R. Larson) оповестява решението си по процеса ЕНИАК. В съответствие с американските съдебни норми Ларсън издава Съдебни решения относно истината, Съдебни заключения и Съдебно решение, общо 420 страници. В Съдебното решение се казва: “С настоящето решение патентът на ЕНИАК – патент на САЩ, сериен № 3 120 606 на Илинойс Сайънтифик Дивелъпмънтс (ISD), се обявява невалиден и без законна сила”.

Патентът за смятаната дотогава първа ЦЕИМ е обявен за невалиден. Решението си съдията обосновава с хронологичния ред на събитията, които доказват със сигурност напредъка, направен от Атанасов и Бери по електронния цифров компютър преди декември 1940 г. Ларсън отбелязва, че напредналата фаза на компютъра Атанасов-Бери не е просто представата на Атанасов или на служебните лица от щата Айова, но е било мнение на странични експерти, които са наблюдавали и изпитвали машината, както и плановете на Атанасов за периода от 1939 до 1941 г.

Федералния съдия отсъжда, че Мокли е извлякъл основните си идеи за електронен цифров компютър от компътъра Атанасов-Бери. Отрежда първенството на Джон Атанасов и Клифърд Бери, които са конструирали първия електронен цифров компютър в Щатския колеж на Айова в периода между 1939 – 1942 г. Обявява също, че Джон Мокли и Джон Преспър Екърт, които повече от 25 години са бил поздравявани, хвалени и уважавани като съизобретателите на първия електронен цифров компютър, нямат права над патента, възоснова на който са били тези почести.

“Екърт и Мокли не са изобретили първия автоматичен електронен цифров компютър, а са извлекли основната идея за него от Джон Атанасов.” (Из заключението на съда в Минеаполис, 1973).

Джон Атанасов е признат за бащата на компютъра!

През 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от БАН и му е връчен правителствен орден "Кирил и Методий" І степен. Това е първата му награда и обществено признание и то три години преди това да стане в САЩ. Заслуга за това имат акад. Благовест Сендов, проф. Кирил Боянов и др.

Най-голямото отличие през живота си Джон Атанасов получава от ръцете на президента Джордж Буш през 1990 г. – Националният медал за наука и технология (National Medal of Science and Technology). -бърз модел на изчислително устройство

СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ

ПО-ВАЖНИ ДАТИ ОТ ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА ДЖОН АТАНАСОВ

1903, 4 октомври - Джон Винсънт Атанасов се ражда в гр. Хамилтън, щат Ню Йорк, в семейството на Иван Атанасов (1876–1956) и Айва Лусен Пърди-Атанасова (1881–1983).
1918–1920 – ученик в средното училище на Мелбърн, щат Флорида.
1920–1921 – работи като проучвател на фосфатни залежи в Брустьр, щат Флорида.
1921–1925 – студент в Университета на щат Флорида, гр. Гейнсвил, завършва с бакалавърска степен по електроинженерство.
1925–1928 – преподава математика в Щатския колеж на Айова в гр. Еймс. Същевременно е докторант по математика (до 1926 г.) и физика.
1926 – става магистър. Сключва брак с Лура Мийкс.
1930 – защищава дисертация на тема „Диелектрична константа на хелия” и става доктор по теоретична физика.
1930–1936 – асистент по математика и физика в Щатския колеж на Айова.
1934 – започва да отделя внимание на приближените решения на диференциалните уравнения с частни производни.
1935–1936 – изследва съществуващите аналогови и цифрови изчислителни устройства. Със студента Лин Ханъм разработва аналогово устройство за решаване на частното диференциално уравнение на Лаплас в две измерения.
1935, 20 ноември – в редакцията на сп. „Джърнъл ъв Ди Оптикъл Сосайъти ъв Америка” постъпва научната статия на Дж. В. Атанасов и А. Е. Брант „Приложение на перфокартно устройство за анализ на сложни спектри". Публикувана е в броя от февруари 1936.
1936–1942 – доцент по математика и физика в Щатския колеж на Айова. Основните му научни интереси са насочени към динамиката на кристалите.
1936–1938 – след продължителни търсения на цифрова изчислителна машина от нов тип Атанасов изгражда възгледите си за първата ЦЕИМ.
1939, септември – съвместно с Клифърд Бери пристъпва към осъществяване на проекта си за конструиране на компютъра Атанасов-Бери (ABC).
1939, ноември – Атанасов и Бери демонстрират „прототипа” – действащият лабораторен модел на компютъра ABC.
1939–1942 – Атанасов и Бери създават компютъра ABC.
1940, 14 август – Атанасов връчва на ръководството на Щатския колеж на Айова своя „Меморандум” с подробно описание на компютъра ABC.
1941, 24 март – Рисърч Корп. отпуска $ 5330 за довършване на компютъра от Атанасов и Бери.
1941, 14–20 юни – Джон Мокли се запознава с устройството и действието на компютъра ABC в компютърната лаборатория на Атанасов.
1941, юли – Научноизследователската фондация на Щатския колеж на Айова подписва договор с Атанасов и Бери за патентоване на компютъра.
1942–1945 – заема поста началник на Акустичната секция на Флотската артилерийска лаборатория във Вашингтон и същевременно е професор в отсъствие (in absentia) в Щатския университет на Айова. Отказва поста ръководител на Отделението по физика, който му е предложен.
1942–1966 – основните научни интереси на Атанасов са в областта на динамиката на кораба. Наред с това той е патентовал над 30 устройства: първият миночистачен уред за взривяване на хидродинамични морски мини; апаратура за откриване и записване на големи сеизмични и звукови вълни; устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба; пощенски сортировъчни системи; автоматични системи за обработване на колети; системи за бързо намиране на класифицирани документи; електрически кварцов часовник. Освен това има и редица разработки с военно предназначение, вкл. направлявани ракети, и др.
1942–1976 – разработва научноприложни методи и средства за оптимизиране на възприемането от човека на информация от напечатани данни с използване на двоична азбука и насочени към фонетизиране на съществуващите национални писмености. Това е свързано със свойството фонетичност на естествените езици и тяхната писменост (на един звук – една буква).
1945–1946 – ръководи разработването на компютъра за Флотската артилерийска служба, по повод на което му е дадена висока оценка от Джон фон Нойман.
1946 – организира първите следвоенни измервания на атомни опити на атола Бикини в Тихия океан.
1947 – разработва апаратура, с която осъществява първото далечно откриване и регистриране на сеизмични и барометрични сигнали – от о-в Хелголанд до Гориция в Северна Италия.
1948 – демонтиране на компютъра ABC no нареждане на ръководителя на Отделението по физика на Щатския университет на Айова.
1949 – Атанасов е назначен за Chief Scientist (длъжността означава главен научен съветник на Командващия действащите въоръжени сили на армията на САЩ във форт Мокро, щат Върджиния). Сключва брак с Алис Кросби.
1949–1952 – директор на програмата за взриватели на Флотската артилерийска служба.
1952–1957 - основател, президент и директор на Ди орднънс енджиниринг Корп. АД за изследвания по артилерийска техника, която продава през 1956 г. на Аеръджет Дженъръл Корп.
1957–1959 – директор на Атлантическото отделение на Аеръджет Дженъръл Корп., гр. Фредерик, щат Мериленд.
1959–1961 – вицепрезидент на фирмата Аеръджет Дженъръл Корп. Отказва да оглави Космическия отдел на фирмата. Излиза в пенсия на 58 години.
1960 – кибернетични изследвания. Оригинални проекти на автоматични системи.
1961–1963 – консултант на фирмата Стюърт Уорнър Корп.
1961–1980 – президент на фирмата СайбърнеФикс Инк. със седалище в гр. Фредерик, щат Мериленд.
1967–1971 – консултант на фирмата Хъниуъл в процеса за патента на ЕНИАК и на Контрол Дейта Корп. в процеса за патента на запомнящо устройство.
1970, декември – първо посещение в България. Лекция за първия компютър в БАН. Награждаване с орден „Кирил и Методий” I ст.
1971, 15–25 юни – Атанасов дава свидетелски показания на процеса за ЕНИАК пред Федералния съд на САЩ в Миниапълис, щат Минесота.
1973, 19 октомври – оповестяване решението на съдията Ларсън по процеса за ЕНИАК, анулиращо патента за ЕНИАК и официално признаващо приоритета на Атанасов.
1981, октомври – в сп. „Annals of the History of Computing” излиза научната статия на А. Бъркс и А. Бъркс The ENIAC: First General Purpose Electronic Computer, в която се проследяват принципите на ЕНИАК, заимствани от компютъра ABC.
1981 – завършен е филмът за историята на създаването на ABC – From One John Vincent Atanasoff. Премиерата му е през 1983 г. по повод 10-годишнината от историческото решение на съдията Ларсън: Джон Атанасов е конструирал първата ЦЕИМ и ЕНИАК е произлязъл от ABC. За негов съоткривател е признат и Клифърд Бери.
1983, 9 октомври – Джон Атанасов е избран за чуждестранен член на БАН.
1983, 21 октомври – Ден на Джон Винсънт Атанасов в Щатския университет на Айова: тържествено честване на 80-годишнината от рождението на изобретателя и 10-годишнината от обявяването на решението на Федералния съд. Провежда се семинар, посветен на Атанасов и компютъра ABC.
1984, юли – в „Annals of the History of Computing" излиза мемоарната статия на Джон Атанасов „Advent of Electronic Digital Computing".
1985, май–юни – второ посещение на Джон Атанасов в България. Награден е с орден „Народна република България” I ст.
1988 – с името на Атанасов е назован астероидът, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен.
1995 – Джон Атанасов почина в мир на 91-годишна възраст след дълъг и изключително плодотворен живот

ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ НА ДЖОН АТАНАСОВ

1945 – U. S. Navy Distinguished Service Award – най-високото почетно отличие на военноморските сили на САЩ, давано на цивилно лице. Присъдена за изобретяването на миночистачни устройства.
1947 – Почетна грамота на Сеизмологичното дружество на Америка за поставяне началото на далечното откриване на експлозии (включително ядрени), осъществено чрез изобретената от него апаратура за далечно регистриране на сеизмични и барометрични сигнали.
1970 – Орден „Кирил и Методий" I ст. за големи заслуги и приноси в областта на науката. Награден от Държавния съвет на Народна република България.
1970 – Iowa Inventors Hall of Fame – отличие, присъждано от губернатора на щат Айова. Hall of Fame е институция, учредена за първи път през 1900 г. от Нюйоркския университет за увековечаване имената на прославени американци.
1974 – Доктор на науките на Университета на щата Флорида.
1974 – Почетен член на Дружеството за компютърна медицина на САЩ.
1981 – Доктор на науките на Моравиън Колидж, щат Пенсилвания, за делото му като учен, изобретател, бизнесмен и преподавател.
1981 – Доктор на науките на Уестърн Мериленд Колидж.
Октомври 1982 - Доктор на науките на Университета на щат Канзас.
Октомври 1982 - Доктор на науките на Университета на щат Аляска.
1983 – Distinguished Achievement Citation - най-високото отличие за възпитаник на Щатския университет на Айова, присъдено от Асоциацията на възпитаниците на този университет.
1983, 19 октомври – Чуждестранен член на Българска академия на науките.
1984 – Computer Pioneer Medal of IEEE – Computer Society.
1985 – Губернаторски медал за наука, присъден от губернатора на щат Айова.
1985 – „Златна Диана" – най-високото отличие на гр. Ямбол, България.
1985 – Почетен гражданин на Ямбол, България.
1985 – Орден „Народна република България" I ст., с който го удостоява Държавният съвет на НРБ.
1985 – Computing Appreciation Award, присъдена от Educational Communications (EDUCOM).
1985 – Holley Medal – най-високата награда на Американското дружество на машинните инженери „за пионерско изследване, откритие и конструкция на първия цифров компютър, донесъл основните концепции при използване на електрически и електронни средства, използването на двоичните числа и на логиката за изчисления без изброяване, както и за използването на регенеративна памет – всички използвани в съвременните компютри”.
1986 – Coors American Ingenuity Award, учредена от Адолф Корс Къмпани, щат Колорадо. За първи път е присъдена на Джон Атанасов.
1986 – Стипендия „Атанасов" за отличили се студенти по компютърни науки, учредена от Адолф Корс Къмпани.
1987 – Доктор на науките на Университета на щат Уисконсин.
1988 – „Атанасов" е астероидът (една от малките планети от астероидния пояс, разположен близо до Марс), открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен. Името е регистрирано от Специалната комисия за наименуване на новооткрити астрономически обекти при Международния астрономически съюз и Международния планетен център в Кеймбридж (Великобритания) по предложение на откривателите д. ф. м. н. Владимир Шкодров, к. физ. н. Виолета Иванова и Ангелина Георгиева.
1989 – Information Resource Management Hall of Fame, Washington, DC).
1990 – National Medal of Science and Technology for 1990, връчен от президента Джордж Буш в Белия дом. Това е най-голямата от наградите, получавани от Атанасов.
2000 – орден „Стара планина" I степен (посмъртно). Награден от Петър Стоянов – Президент на Р. България.

ДО МОЯТА БАЩИНА ЗЕМЯ

Като посвещавам на народа на бащината ми земя този вариант на моите спомени, аз се изпълвам с дълбоко вълнение. Изпитвам нужда да кажа твърде много неща на моите български читатели, а думите идват трудно.

Моят баща е роден на 6 януари 1876 г. по времето, когато нашият народ се готви да въстане срещу Турция. Преди да избухне въстанието турските управници заставят жителите на Бояджик (Днешното с. Бояджик, Ямболско) да напуснат домовете си, за да бъдат те опожарени. Но докато моят дядо бяга със сина си на ръце, последван от баба ми, група турски войници го прострелват в гърдите. Куршумът, който го убива, оставя белег върху челцето на моя баща за цял живот. Баба ми се омъжва след това още два пъти. Тринадесетгодишен, моят баща пристига в Съединените щати и на 15 години остава съвсем сам. След това невероятно начало на неговия живот той завършва университета в Колгейт и се оженва за майка ми – една американка, чийто дядо се е сражавал по време на нашата Гражданска война между Севера и Юга. Баща ми непрекъснато изпитваше желание да отведе съпругата и децата си отново в България, но не успя. Аз винаги съм усещал как наследството, което съм получил чрез кръвта на два различни народа, крепи духа ми. И сега, като остарявам, аз се радвам още повече на своята добра участ. Народът на моя баща ме прие топло, даде ми висока награда – орден “Кирил и Методий” (първа степен), избран бях за чуждестранен член на БАН и поддържам ценни връзки с много приятели в България.”

Българийо, народе на моя баща, аз ви поздравявам!

Джон Атанасов

Момент от посрещането на Алис и Джон Атанасов в с. Бояджик , декември 1970 г

ГОРДОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ

Освен от много други неща, днес Българите се нуждаят и от добре обосновано национално самочувствие. Изворите за такова самочувствие са нашата история и таланта на хората с българска кръв. За отминалото столетие, един от най-високите върхове в това отношение е Джон Атанасов, изобретателят на първия в света електронен компютър. Значението на всяко действие се определя от неговите последствия. Изобретението на Джон Атанасов е началото на информационната революция, която преобрази и продължава да преобразява света.

Какво всъщност е направил Джон Атанасов? Идеята за компютър с програмно управление е била известна повече от 100 години преди Джон Атанасов да започне конструирането на своя компютър. Тази идея принадлежи на английския математик Чарлз Бабидж, но не е била осъществена от него поради технически трудности, свързани с реализацията на компютъра от метални компоненти. Голямо разнообразие от сметачни машини са построени преди Джон Атанасов, но пак чисто механични. Големият и решаващ пробив на Джон Атанасов е изоставянето на механиката и създаването на електронни схеми за смятане като се използва представянето на числата в двоична система. Сега това ни се вижда много естествено и просто, но гениалната стъпка е в преодоляването на традицията. И колелото е просто и естествено, но цели цивилизации са се развили до съвършенство без да го открият.

Принципите, върху които е построен компютърът на Джон Атанасов, колкото и днес да ни се вижда допотопен, са легнали в основата на стотиците милиони компютри, без които днешното общество не може да съществува. Всеки българин знае и се гордее със светите братя Кирил и Методий, дали писмеността на всички славяни чрез българите. Носителят на българска кръв Джон Атанасов откри пътя към световното информационно общество.

Академик Благовест Сендов

20 април 2001 г.

УЧРЕДЕН Е НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ЗА ЧЕСТВАНЕ НА 100 ГОДИШНИНАТА НА ДЖОН АТАНАСОВ ПОД ПАТРОНАЖА НА Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ – ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЛЪГАРИЯ И С ПРЕДСЕДАТЕЛ АКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ

Най-високата своя награда Джон Атанасов получава от ръцете на президента Джордж Буш – Националния медал за технологии, 1990 г. От ляво е синът на откривателя Джон Атанасов ІІ

Джон Атанасов получава Почетен медал за постижения в областта на техническите науки от ръцете на академик Благовест Сендов

Портрет на Джон Атанасов

ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ

ИЗДАДЕ КНИГА ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА ДЖОН АТАНАСОВ

Една статия за живота и дейността на Джон Атанасов

https://youtu.be/KR9nhGIzOuc

http://www.vbox7.com/play:bd228f7b

http://portal-bg1.ning.com/profiles/blogs/4155162:BlogPost:159533